Наскоро ми попадна един линк с доста дълъг текст, посветен на филма.
Можете да го видите тук.
Отделно се улавям, че доста често говоря с този или онзи за класическото снимане на филм (филм, не лента, пак да подчертая), та не мога да си кривя душата, че напоследък това започна да ме вълнува отново (след краткия период преди около година и нещо, когато дори си купих един симпатичен Пентакс и извъртях няколко филма за лично удовлетворение).
Това, което ще напиша, не е свързано по никакъв начин със статията, пускам я само ако някой не я е виждал, пък може да му се стори интересна (и горещо препоръчвам да се пропусне уводът, че ще ми свършат фейспалм постерите без време). И друго – намирам противопоставянето филм/цифрова технология за абсурдно – ако ще определяте човек като сериозен фотограф само по това дали ползва едното, другото или двете заедно, помислете пак. Защото сериозно снимащият човек си личи, според мен, по други работи и сам по себе си би бил достатъчно в час за да прецени за себе си кое е най-удобно. Примерно забележителният, по моему, пейзажист Брус Пърси съвсем наскоро реши, че се връща към филма. Изцяло, ако си спомням правилно.
Лично аз, за нещата, които на мен ми е интересно да снимам и ползвайки цифрова камера с фулфрейм сензор, не виждам за себе си причина да си купя филмово тяло лайка формат. Не намирам никакво основание да вярвам, че такова би ми донесло някакви конкретни преимущества, а дългият път, лежащ между проявяването в неясно колко точно стара химия, компромисното (или доста скъпо!) сканиране или директното копиране без възможност дори за базови корекции по кадъра, всяко от които предполага нещата да са извън моя контрол никак, ама никак не ме блазни. Отделно, че нивото на повечето ателиета, поне в София, за страната нямам как да говоря, е в най-добрия случай спорно (и заради което наистина съм благодарен, че има хора като Деков, които мен поне никога не са ме дънили), а перспективата да ми бъде надран някой особено ценен филм, което само по себе си вече няма как да бъде компенсирано, а отгоре на това и да изкарат мен виновен (защото на добър приятел се случи съвсем наскоро) не е най-добрата за човек с относително малко търпение като мен. И съм абсолютно несъгласен с нерядко срещаното мнение, че истински добрите фотографи снимали на филм, както и за това, че тези, които го правят, са по-отговорни, по-склонни да мислят за кадъра и тем подобни. Абсолютно зависи от конкретния човек. И това, че някой си държи апарата перманентно на burst (8к/сек, най-малко) и снима произволни неща с акцент на бокето, а композиция му звучи като нещо, свързано с БДЖ, е лично негов проблем. В крайна сметка важни са нещата, които в накрая постигат с апаратите си.
И май тук е мястото да цитирам Йошихиса Майтани – дългогодишен главен конструктор на Olympus, автор на ОМ серията и мю1:
Идеалният фотоапарат:
“Никакъв фотоапарат – само силата на съзнанието” е далечният идеал на Майтани за фотоапарат. Той се основава на концепцията за откриване, измерване и записване на електрическите сигнали в човешкия мозък.
“Докато седите в стаята си, вие може да визуализирате красив пейзаж – това е памет или може би въображение. Но никоя технология днес не може да ни даде възможността да запишем тези образи по същия механизъм!”
Въпреки че неговият идеал за фотоапарат може никога да не стане реалност, той не е изоставил мечтата си. “Погледът върху живота трябва да бъде вечен, тъй като ако престанем да търсим прогреса, тогава животът няма смисъл.”
Техника
“Задължение на фотографа е да усъвършенства и разширява своята техника! Защото познаването на техниката е единственият начин да гарантираме, че фотоапаратът ще бъде използван с максималните си възможности. По този начин обаче много фотографи отдават твърде голямо значение на функцията на самия апарат – страхувам се, че готвач, който разчита единствено на острия си нож, няма гаранция, че ще приготви отлични ястия”.
“Предметът на фотографията е да изрази какво е в сърцето и в съзнанието ви. Техниката не е нищо друго освен посредник за това изразяване. Независимо колко автоматизирани стават нашите апарати, автоматиката няма да ограничи ролята на фотографа. Напротив – ще я увеличи.”
Филмът
“Филмът, лентата или плочата – каквото и да се използва, то винаги е междинен етап в предаването на образа от фотографа към зрителя. И така ще бъде винаги. Няма нищо свещено в сребърния филм и за мен няма особено значение дали той продължава да се използва или отстъпва мястото си на други материали поради по-лоша ефективност или цена.”
Харесвам различната визия (така модерна напоследък думичка), която камерите с по-голям формат на кадъра правят. И напоследък мотая една изключително проблемна, но от друга страна – много интересна средноформатна такава – класическо квадратче 6х6. Ще пускам снимки от време на време наоколо.
Темата е дъвкана много, а със сигурност и още ще бъде… Със спорен смисъл, понеже обикновено такива неща само затвърждават принципните позиции на участниците в споровете.
Един кадър или става или не, мисля.
Върху какво точно е бил експониран… не смятам, че е от съществено значение.
