Ivaylo Petrov

Покрай университета от около две седмици знаех за посещението на Стефано Опо у нас. То беше организирано в рамките на четиридневния рекламен фестивал “Advertising Mall”, който практически съпътстваше изложението “Expo Print and Imaging”, провеждано в Интер Експо Центъра.

Рекламата на организаторите за въпросното събитие беше, най-меко казано, доста гръмка и преекспонирана, а факта, че част от нея е директно невярна тактично ще го пропусна:

“Стефано Опо е италиански фотограф, най-търсеният и най-добре платеният за момента в Европа. Работи за Версаче, Луксотика, Симпли Ред, Дюран Дюран, Ерос Рамацоти, Боб Гелдоф, Бой Джордж и много други. Снима постоянно за Вог, Ана и Венити феър в Италия, Русия и Франция. Правил е работещи фотографии за принтове, предназначени за кампании на Diners Club, Боинг, Хайнекен, Карфур Италия и Ред Бул. Стефано ще снима два дни наживо пред публика и ще прави шоу, за да сподели най-добрите си практики и защо успяват клиентите му, благодарение на неговата работа.”

(http://www.admall.bg/lector.php?id=37)

И още:

“Той е фотограф. Той е известен. Той е невероятен. Той е креативен, интересен и бляскъв. Той е Стефано Опо – фотографът на Версаче. Той е най-търсеният и най-добре платеният за момента в Европа.”

“Италианецът Стефано Опо, известен като фотографа на „Версаче“, създал най-добрите принтове в Европа за последните 2 години.”

И отидохме да видим шоуто! На ден сряда, 5 ноември.

Доста принтове с качество “да умрем”, дет’ се вика, шарено, контрастничко, цветно - доволно добро първо впечатление.

В програмата се казваше следното:

05.11.2008

(…)

10.00 - 13.00 - Стефано Опо кастинг - Интер Експо Център, зала №4
13.00 - 19.00 - Стефано Опо снимки

(…)

И започна кастингът към 12.30. Човекът каза (буквално) няколко думи, извади апарата и изреди момичетата и няколкото момчета, които бяха дошли да се кастват на място:

По няма и 5 минутки бяха отделени на модел, след което всички просто се оттеглиха встрани и се започна Голямото чакане (и, предполагам, избиране!):

За мое лично (и не само) съжаление, “шоуто” на мистър Опо се превърна в една солидна игра на нерви, обикаляне между различните щандове на изложението в съседство и нищоправене, продължило няколко часа. Закъснението за истинската сесия беше забележително - почти 4 часа отне да се гримират момичетата, които бяха избрани впоследствие, да се нареди осветлението и да се започне съществената част. Може би най-разочароващият за мен лично момент беше фактът, че реално в това време не се случваше абсолютно нищо - твърде далеч е това от моята представа за споделяне на “най-добрите му практики”, както беше обявено преди това. Изобщо - Стефано просто не правеше никакъв контакт с публиката (оредяваща в геометрична прогресия), мястото, отделено за снимки, си пустееше, а повечето хора буквално се чудеха какво да правят наоколо.

Около 18 часа все пак започна някакво действие - в импровизираното “студио” беше опънат огромен принт за фон, пред него батут и две девойки със завиден ентусиазъм подскачаха по него, за да се стигне до няколко според мен доста приятни кадъра. Отново за съжаление - така и не се разбра нищо за нищо - защо елементите на осветлението са там, защо са такива, да не отварям дума за по-специфични неща като дължини на импулси и тн, имащи достатъчно съществена роля в подобен тип снимки. Дори да не е била това първоначалната идея - “шоу” елементът никакъв го нямаше, изключая наистина видния ентусиазъм на момичетата и няколкото според мен опасни приземявания. Около час продължи цялото нещо, което на фона на дотогавашното мотаене ми се видя притеснително малко.

На другия ден, четвъртък, си наложих да ида отново, главно защото се казваше, че ще има:

17.00 - 19.00 - Стефано Опо фотосесия в лимузина.

И имаше! Вкараха един огромен Хъмър с притеснителна дължина:

За съжаление - не се оправдаха очакванията ми, че ще се снима и извън колата (принципно според мен труден обект, това конкретно ми беше най-интересната част от цялото нещо). Напротив, цялото действие се случваше ВЪТРЕ в лимузината, а тя от своя страна беше с тъмни стъкла. Кеф, Стефано каза точно 3 приказки за няма и 3 минути и заедно с прекрасната Гея, Аксиния и Устата влязоха вътре и от време на време на дисплея вляво от Хъмъра излизаха готовите кадри:

Тук вече нервите ми не издържаха и напуснах - ако някой може да даде фийдбек какво се е случило впоследствие - да казва (:

И нещо, което ми се стори доста странно - входът за самото изложение беше 3лв, а акредитацията за шоуто и снимките на Опо - между 40 или 70 евро, в зависимост от това дали си студент или не. Дотук чудесно, но практически всеки, влязъл на изложението, имаше абсолютно свободен достъп до мястото на събитието и реално единствената разлика между него и човек, който си е платил акредитацията, беше че вторият имаше осигурено столче (защото за гледната точка е спорен момент, аз мисля, че без акредитация виждах по-добре от последния ред на акредитираните).

Като цяло - много преекспонирана реклама, според мен недобро шоу на фотографа (дори смятам думата “шоу” за силна), лоша организация и спорен смисъл от закупуването на акредитация на събитието…

Няколко кадъра от “Пред мен” (виж сайта):

Чочо - вокал на “Отряд 13″ (виж сайта)

Бивш затворник, бил е в Казичене 6г. Защо - неизвестно. Пише текстове, пуши много и е един много точен пич:

Стойка Русева и Расим (rassim.com)

Чочо:

Елена Фроликова:

Напоследък любимият ми доскоро и никога непредал ме стар CRT монитор бавно започна да сдава багажа и почти по принуда проучвам в малко по-голяма дълбочина различните ми варианти за ТФТ монитор, подходящ за сериозен ретуш на снимки -> добър контраст, стабилно цветопредаване, достатъчен диагонал на екрана и висока резолюция (защото когато заредя иначе прекрасния според мен Lightroom 2 с активни всички табове - мястото за баш кадъра е като за един баркод) и достатъчно варианти за потребителска настройка (калибриране) за мен са приоритетите при избора.

По този повод си намерих един крайно ценен за всеки, който иска да понавлезе малко по-сериозно в материята, линк:

http://www.xbitlabs.com/articles/monitors/display/lcd-guide.html

Толкова изчерпателна и добре обяснена информация, събрана накуп съм виждал доста рядко и определено си струва човек да му метне едно око.

Имайки предвид ситуацията и хаоса на пазара в момента, току-виж си спести няколко бели косъма по-натам.

Имах удоволствието да участвам в първото издание на пленера, който се предвижда да бъде ежегоден и мога само да пожелая на организаторите им успех. Проведе се от 27.09 до 03.10 в Рибарица и Тетевен.

Официалният му сайт е:

http://www.predmen.com/

Oще за него:

http://predmen.blogspot.com/

На горния линк има и мейкинг, предполагам ще се добавят и още неща, което не знам доколко би предало атмосферата и чудесните локации, които бяха подбрани, но все пак според мен е интересно да се види.

Благодаря на всички за изживяването, за мен беше не само изключително приятно, но и в голяма степен полезно.

Надявам се това да се превърне в една добра традиция.

По принцип до днес бях по-скоро против слагането на видео във фотоапаратите като допълнителна функция, макар че ми бяха пределно ясни всички предимства на това - използването на ултрашироки и широки обективи (проблемни при любителските видеокамери, дори от по-сериозня клас като XL серията на Канон заради огромния кропфактор, превръщащ обектив като 17-40 в късо телефото), възможността да имаш видео със звук и фотоапарат в едно, да се достига относително лесно визията на многократно и многократно по-скъпи ценово решения от видео сегментите на производителите и тн… Бях против, докато не видях какво е сторил Винсънт Лафоре с 5д мк2 - първият фотоапарат в света, снимащ HD видео при 1080p.

И ако все още не сте го видели (споделете ми как имате ток в пещерата?), моля - направете го през неговия блог тук:

http://blog.vincentlaforet.com/2008/09/22/without-further-ado-reverie/

Това е нещо, което, вярвам, ще промени играта като такава, каквато в момента я познаваме - практически отваря врати, които допреди дни бяха толкова високо, че човек трябваше да натрупа впечатляващ куп пари, за да ги достигне.

В коментарите си към продукцията, самият Винсент казва, че това е началото на епоха. А аз ще си замълча многозначително и в съгласие…

…без да претендирам за актуалност, държа да отбележа появата на няколко нови обектива, за които си пожелавам някой ден да мога да пусна и лични впечатления наоколо.

Лайка представи (вече вчера) три нови обектива, заедно с ъпдейт на своето m8 тяло. Двата Summilux-a - 21/1.4, 24/1.4:

, както и един нов Elmar -  24/3.8:

Твърди се, че винетирането и изкривяванията на обективите са на невиждано ниско ниво, в което аз лично не бих се усъмнил особено дълбоко…

Паралелно с това от Цайс обявиха пускането на сравнително предвидимия ZE mount, което с думи прости значи, че вече ще се поизвеждат обективи с търговския бранд на Цайс за ЕОС байонет с пълната функционалност на стандартен EF обектив, с изключение на автофокуса - запазен единствено за Сони. Засега в производство на ZE ще бъдат само Planar 50/1.4 и Planar 85/1.4 с ориентировъчни цени съответно около 600eu и 1000eu.

Аз лично чакам евентуалния Дистагон, който би ги последвал, макар и с по-скоро академичен интерес. Засега интересното от Цайс за мен лично е Планар 85, но според мен реша ли да инвестирам в портретен обектив с такава цена, той не би бил конкретно Планара - въпреки безспорните му качества още от бленда 1.4.

Напоследък забелязвам тенденция да се фаворизират вариообективите. Това само по себе си е напълно разбираемо и от един клас нагоре до голяма степен, според мен, оправдано, но слабостта ми към твърдата, светла оптика и специфичната й визия, която при определени условия се постига с нея, си остава. И макар че не мисля, че в обозримо бъдеще твърдите обективи ще бъдат извадени от системите на големите фирми, винаги следя с интерес обявяването на някой нов такъв.  И за хората, които знаят какво имам предвид - дай Боже всекиму.

…поставени на правилното място:

http://afrison.com/outrageous-ads/698/

Покъртителни, според мен поне - пригответе салфетки преди да го отворите.

Една от всеки 255 жени и един от всеки 12 мъже имат някаква форма на недостатъчност в цветното зрение.

Случайно попаднах на един интересен тест, с който лесно и бързо можете да проверите колко добре вие самите виждате цветовете.

Изисква се само бърза регистрация, а адресът е:

http://www.colormunki.com/article/hue_test

Моят резултат - 4, за перфектно цветно зрение се счита 0, и колкото по-висок е резултатът, толкова повече проблеми с различаването на тоновете имате, като ще ви бъде предоставена и визуализация в коя точно част на спектъра са те.

Или нещо, което нерядко виждам у приятели - сравнително нехайното съхранение на личната техника, що се отнася до носенето й и работа навън.

Лично моето мнение е, че е доста странно човек да е платил четирицифрена сума (понякога с доста големичка първа цифра) за техника и да не й осигури добра възможност за съхранение, когато е с нея навън. Като човек, който снима предимно извън студио или дома си, успях да се убедя, че никога няма абсолютна гаранция за сигурност на нещата - дори при най-голямо внимание и грижлива експлоатация, все нещо може да се обърка (особено при снимане на т.нар локейшън - конкретно избрано място навън), но това по никакъв начин не би могло да е извинение за невземане на максимални предпазни мерки.

И на първо място, според мен, стои добрата фото чанта/раница.

В момента пазарът е буквално залят от всевъзможни модели за тази така необходима част от фотооборудването и огрмомната част от избора й би трябвало да се свежда до това какво всъщност снима човек и обема на техниката си. Моето мнение е, че е добре да се заложи на малко по-голяма чанта, отколкото е необходима в конкретния момент, защото това, наред със статива, при грижлива употреба, е принципно една от най-издръжливите и несменяеми части във фотооборудването и е твърде вероятно да смените 2-3-4 тела и няколко обектива, преди да се замислите за подмяна на тази част от екипировката си. В идеалния случай човек би могъл да си вземе повече от една чанта с принципно различно предназначение, но това като нищо може да се окаже и твърде излишен разход. Основните марки, с които си струва човек да се запознае според мен, са няколко - Lowepro, CaseLogic, Kata, Tamrac, Crumpler и Think Tank.

Всяка от тях предлага солиден набор от възможни варианти и всяка има своите плюсове и определени минуси. За мен лично крайно забавни са - Crumpler, която е известна с дизйнерските си (или по моему - изкилифирчени) продукти, залагащи до голяма степен на имидж, но предлагащи и в крайна сметка доста високо качество. Много харесвам и решенията на Think Tank за улична фотография и изобщо градска чанта - страшно семпъл и стилен дизайн, непредполагащ по никакъв начин носенето на фотоапарат вътре, което си е сериозен плюс за мен, защото често се случва на разходка из града да виждам фото чанти/раници, които пищят “в мен има торба пари”, което по никакъв начин не може да бъде добре - поради ред очевидни причини.

Лично аз се интерсувам конкретно от раници, главно заради възможността да нося по-голяма тежест без да натоварвам осезаемо едното си рамо, както и заради принципно по-голямото количество неща, които те събират (естествено зависи пряко от модела, изключения - много). Избрах за себе си продукта на Lowepro - CompuTrekker AW, за която ще напиша кратко ревю по-нататък.

При всички положения преди покупката на чанта е добре да се види лично от вас, да се поноси и като цяло усети, защото нерядко се случва конкретен продукт чисто и просто да не е за даден човек по особено явен начин.

Един полезен сайт за това какво точно събира вашият избран модел чанта или раница е http://www.cambags.com/

На 23 август ще се проведе Worldwide Photo Walk, глобално фотомероприятие, организирано от Скот Келби.  За самата идея, подробности и дори награди можете да научите повече от ето този сайт.

За България - в София лидер на разходката е Никсън, а в неговия блог можете да прочетете много добре систематизирана информация за провеждането на идеята тук.